ДОБРИЧ и ДОБРУДЖА

[fantata]

Честито 

[Чичо Тошко]

68 години от освобождението на Южна Добруджа

Над 100 изпълнители за празника на Добрич

Дипломати, почетни консули, представители на побратимените градове и кметове на български общини гостуват днес в Добрич за празника на града. В проявите, посветени на 68–ата годишнина от възвръщането на Южна Добруджа към България ще се включат военният аташе при посолството на Турция в България полковник Хюсню Исмаил Темел и генералният консул на Руската федерация във Варна Анатолий Шелкунов. Очаквани гости днес са делегации от побратимените общини от Унгария, Македония и Швейцария. Унгарската делегация от град Залаегерсег е ръководена от Ласло Шумеги, общински съветник и председател на Комисията по социални дейности и здравеопазване. Добрич ще бъде поздравен и от проф. Нуот Ганцони, президент на дружеството „Шафхаузен-Добрич” и Мариан Пем, член на Управителния съвет и активен участник в българо–швейцарското партньорство. В мемориалния комплекс Военно гробище днес от 9 ч. ще бъде отслужена панихида, военен ритуал и общоградско поклонение в памет на загиналите за свободата на Южна Добруджа. От 9 до 10 ч. ще бъдат поднесени цветя и венци на паметниците на хан Аспарух, Добротица, Васил Левски, Стефан Караджа, Христо Ботев, Захари Стоянов, барелефа на цар Борис ІІІ, паметните плочи на ген. Иван Колев, ген. Тодор Кантарджиев, Христо Стефанов, полк. Дрангов, кап. Димитър Списаревски и на загиналите добруджанци за свободата на родния край. За 10,30 ч. пред хотел “България” е насрочено детско шоу с участието на деца от детските градини. В същия час в зала “Добрич” ще се проведат тържествено заседание на Общинския съвет и връчване на званието “Почетен гражданин на Добрич”. Тази година с отличието ще бъде удостоен проф. Христо Контев. В 11 , 30 ч. в Художествената галерия ще бъде открита юбилейна изложба на академик Светлин Русев. Тържествената програма продължава в 12,15 ч. с празнично хоро на площад “Свобода”. Фолклорни състави и формации от Добрич ще извият добруджанско хоро, на което ще се хванат близо 1000 души. Мажоретките, участници в Шестия международен фестивал на мажоретния танц “Златен помпон” ще се включат в дефиле от “Стара къща” до площад “Свобода” в 14 ч. В празничния ден всички гости и граждани ще бъдат поздравени с фолклорния концерт “Добруджа пее и танцува” на младежката площадка в градски парк “Свети Георги”. Кулминацията на тържествата е от 18 ч. на площад “Свобода” с концерта “Здравей Добрич” с участници Професионален фолклорен ансамбъл “Добруджа” със солист Калинка Вълчева, Нелина, квартет “Гласове”. Над 100 изпълнители, сред които Български камерен оркестър - Добрич, Духовият оркестър, звездите Теодор Койчинов от “Мюзик Айдъл” и Марин Йончев от “Стар Академи”, оперната певица Елена Павлова ще представят спектакъл “Бохемска рапсодия” на “Куин”. На сцената ще прозвучат хитове на култовата група. За добричлии и гостите на града ще пеят още Йорданка Христова, Deep Zone Project с Йоанна, група “ Distinct 5” от Нигерия, и от Добрич - зонална танцова организация "Алексия" и арт център "Палитра”. Програмата ще завърши с празнични илюминации.

DT

[Ivan Peev]

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, ДОБРИЧЛИИ!!!

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, ДОБРУДЖАНЦИ!!!

Като празник на града 25 септември се чества от 1990 година, когато официално е отбелязана 50-годишнината от присъединяване на Южна Добруджа към България и с Указ на президента на Република България е възстановено старото име на града - Добрич.


О, ДОБРУДЖАНСКИ КРАЙ

О, добруджански край,
ти наш си земен рай,
в теб златно жито зрей
и вакло стадо блей.

Орлите от възбог
в простора ти широк
и дунавската степ
ни спомнят все за теб.

В теб българският дух
цари от Аспарух,
в теб всеки житен клас
е боен меч за нас.

Един ли вятър вя
из златните нивя,
за твоя чернозем
кръвта си ще дадем!


ДА ЖИВЕЙ БЪЛГАРИЯ!!!

Добруджа
от Уикипедия, свободната енциклопедия
 
Добруджа (на румънски: Dobrogea; произнася се: Добруджа) е българска историко-географска област, представляваща в голямата си част плато, заемаща площ от 23 000 кв. км (9 000 кв. мили). Добруджа е разположена в Югоизточна Румъния и Североизточна България, между долното течение на река Дунав и Черно море. Главните градове са Констанца и Тулча в Румъния, Добрич и Силистра в България.

География
Северна Добруджа е с ниска брегова ивица, заблатена в северната си част от лимановите езера на Дунава, слабо хълмиста, със залесена вътрешност.

Българската част на Добруджа се дели на две части по виртуалната линия между с. Стожер и с. Росица — равнинно източно плато и хълмиста западна част на Добруджа. Териториално Добруджа се намира в 3 области - Варненска (община Аксаково), цялата Добричка област и 3 общини от Област Силистра (Силистра, Алфатар и Кайнарджа) Средната надморска височина на равнинна Добруджа е около 230 м, а бреговата ивица е стръмна. Характерна и уникална част на добруджанското крайбрежие е редуването на влажни и степни зони, което го прави особено интересно за специализиран туризъм.

През българската част на Добруджа не протичат реки. Преобладават слабо излужените и карбонатните черноземи. Климатът тук не е екстремален, въпреки че зимата изглежда сурова заради непрестанно духащите ветрове.

Добруджа е предимно земеделски район. В българската част се отглеждат най-вече зърнени и технически култури, докато в Северна Добруджа има благоприятни условия за развитие и на лозарство и овощарство. В най-големите градове се развива най-вече лека промишленост. В Констанца и другите крайморски градове се развиват риболова и пристанищните дейности.

Цялото крайбрежие има значителен туристически потенциал. От курортните места, несъмнената „перла“ на българското добруджанско черноморие е курортът Албена, следван на курорта Русалка. От чисто географска гледна точка, курортът Златни пясъци също може да бъде причислен към добруджанското крайбрежие. Особено впечатляващ е град Балчик, който е единственият град по добруджанското крайбрежие, разположен непосредствено на морето. Другите градове (Каварна и Шабла) са изнесени към сушата. Забележителни са античния и средновековен град и крепостта на нос Калиакра, най-старият дейстащ фар на Черно море при Шабла, Археологическите и природни резервати Яйлата, в крепостта на който се счита че е живял и починал античният поет Овидий, и Дуранкулашка лагуна, където са открити най-старите каменни градежи в Европа, а също вторият по големина плаж на българското черноморие при с.Крапец.

История и население
Коренното население, след античността, на разделената днес между две държави Добруджа са българите. Това е първата област отвъд Дунава на Българската държава. След краха на Османската империя мнозинството от придошлото с установяването на неината власт в тази област турско население започва да се изселва, а на негово място в северната част навлизат румънски колонисти. Днес в Добруджа освен българи и румънци живее известен брой различно тюркоезично население: потомци на турцизирани българи, кумани и др., гагаузи, турци, цигани, татари, а освен него и руснаци.

Най-старото уседнало население доказано от археологията тук е от късният неолит. Древните обитатели на Добруджа са тези създали първото обработено злато в Европа намерено във Варненският халколитен некропол, те са съградили знаковото за европейската културата селище открито на Острова в Дуранкулашката лагуна. По-късно с тях се смесват северни конни народи и образуват етноса на траките от който Добруджа обитават предимно гетски племена. През време на гръцката колонизация VI век пр. Хр. гърците установяват опорни пунктове по крайбрежието на Черно море и основават тук колонии, най-значими сред тях на север от Одесос (Варна) са: Дионисиопол (Балчик), Калиакра и Томи (Констанца). През V век пр. Хр. в областта нвлизат скити, а след тях сармати, кимерийци и келти, в 513 пр.н.е. от тук минават походите на персите срещу Скития. В античността тези земи са част от най-значимата тракийска държава - Одриското царство, а през I век пр. Хр. са завладени от римляните (които ги включват в провинция Мизия) като част от Римската империя и по-късно в източният ѝ дял наричан днес Византия. Областта е на т.н. "път на народите" от причерноморските степи през провадийските проходи и Тракия към Константинопол и често е опустошавана или заселвана от различни народи: готи, хуни, авари, славяни, прабългари, угри, печенеги, руснаци, кумани, татари, турци и други племена, дори в края на XI век областта за кратко е наричана "Нова Англия" (New England) за норманите заселили се тук на земи дадени им от Византийският император при който са били на служба. От римско и византийско време до основаването на българската патриаршия град Дорусторум (Силистра) е седалище на архиепископия грижеща се за християните не само в Добруджа, но въобще на север от Стара планина. След това добруджанският град е седалище и на Българският патриарх до преместването му в София и Охрид след 971г.

С падането на Първото българско царство (681–1018), Добруджа е завладяна от византийците. През 1185 г. с възстановяването на българската държава тя става неразделна част от Второто българско царство. През средновековието Добруджа е известна с името "Карвунска земя", по името на Карвуна- главния ѝ град. Татарските нашествия през XIII век силно засягат областта. С феодалното раздробяване на България през XIV век тук се обособява Карвунското деспотство на болярина Балик и неговия наследник Добротица, от чието име, подобно на Велбъждския деспот Константин Деян на когото е наречен днес Кюстендил, се ражда днешното название на Добруджа. Турците завладяват окончателно района през 1411 г. и за следващите близо пет века той остава рядко и разпръснато населена и слабо култивирана територия на Османската империя, често пресичана от военни походи. Пред нос Калиакра в края на XVIII век става последната битка на ветроходни флотилии в световната история. Тук руската ескадра командвана от адмирал Ушаков разгромява турския флот.

Цяла Добуджа от Тулча до Добрич общоприето е възприемана като българска земя и съобразно категорично преобладаващото българско население става част от територията (диоцезът) на Българската Екзархия още с фермана за учредяването ѝ. През 1878 г. със Санстефанският мирен договор като компенсация за това, че русите присъединяват румънски земи северно от Дунав, на Румъния е дадена част от областта без Мангалия, Кобадин, Расово и земите южно от тази линия, които остават български. С конгресът в Берлин Румъния получава от великите сили и земите, между линията Мангалия, Кобадин, Расово и днешната граница, България запазва останалото от Добруджа, известно по-късно като Южна Добруджа. За да запази неутралитет през Балканската война България отстъпва на Румъния град Силистра, но през Втората балканска война в (1913 г.) този договор е нарушен и румънците заграбват цяла Добруджа. Въпрек и че с Букурещкият мирен договор по време на Първата световна война областта е освободена с Ньойският договор в 1919 г. Антантата дава цяла Добруджа на Румъния. След 1913г. се усилва съпротивата на българите срещу репресиите на румънската власт в областта. В съпротивителното движение се включва и Вътрешната добруджанска революционна организация - ВДРО създадена по подобие на ВМРО действаща в Македония. На паметника до общината в Балчик може да прочетем десетки имена на загинали в тази борба добруджански българи, и българоезични, и туркоезични. През 1940 г. с подкрепата на Германия и СССР между България и Румъния е сключен договорът от Крайова (Craiova) с който е възстановена границата определена от Берлинския конгрес. След него румънската власт за 48 часа прогонва по-голамата част от българското население в Северна Добруджа и конфискуува имотите му.



Южна Добруджа
от Уикипедия, свободната енциклопедия
 
Южна Добруджа (Dobrogea de sud или Cadrilater на румънски) е област в Североизточна България. Тя обхваща най-югозападните части на Добруджа, влизащи в областите Добрич и Силистра. Територията ѝ е 7 565 km² и има население от 358 000 души. То е смесено по етнически състав - състои се от българи и турци и някои малцинства, включително гагаузи и кримски татари.

Южна Добруджа е била част от независимото Княжество България от времето на Освобождението на България от турско робство през 1878 г. до Балканските войни. След като България губи Втората Балканска война, Южна Добруджа е присъединена към Румъния след подписания през 1913 г. Букурещки договор. Румъния управлява тази територия до 1940 г., като междувременно я заселва с десетки хиляди арумъни от Македония и Северна Гърция, както и с румънци от Влашко.

През 1940 г. Южна Добруджа е върната на България с Крайовската спогодба. Договорът предвижда и обмен на населението: румънското малцинство е принудено да напусне Южна Добруджа, а българското - Северна Добруджа. Към момента на анексирането на територията към Румъния през 1913 г., от 286 000 жители едва 10 000 са били румънци. До 1940 г., кампанията за колонизиране на района увеличава броя на румънците и арумъните до 110 000. Според преброяването от 2001 в областите Добрич и Силистра (т.е. Южна Добруджа) има 57 румънци.

Изглед от Добруджа /Шабленско/

[Ivan Peev]

Използват Мюнхенското съглашение за ревизия на границата ни с Румъния
Връщаме си без капка кръв Южна Добруджа
Берлин и Москва ни дават рамо

Българските войски влизат в Добрич. В средата (до цивилния) е командващият Трета армия генерал Попов   

През османското робство Добруджа се смята за българска земя и от турските власти, и от всички европейски дипломати, учени и пътешественици, минали през нея.
Трагедията на областта започва през 1878 г. За да компенсира своя съюзник Румъния за отнетата Югозападна Бесарабия, Русия предоставя Северна Добруджа на северната ни съседка. Берлинският конгрес утвърждава тази граница.
Възмущението в България е огромно. Но най-куриозното е, че то не е по-малко и в Румъния. На първо четене местният парламент отхвърля приемането на "новата земя". Редица депутати изтъкват в свои речи и статии, че в Добруджа няма нито един румънец и че преминаване на границите на страната на юг от Дунав ще скара завинаги двата народа.
Уви, те се оказват прави. Драмата се разиграва през 1912-1913 г. по време на Балканските войни. Румъния предявява териториални претенции към България заради разширението й с Южна Тракия и Източна Македония. Още по време на Балканската война България е принудена да отстъпи Силистра. Румъния обаче заявява, че не е удовлетворена и иска цяла Южна Добруджа.
Удар в гръб България получава само след няколко месеца. През юни-юли 1913 г., докато българските армии се сражават с гърци и сърби в Македония, румънците нахлуват в Северна България и я окупират. По Букурещкия мирен договор Южна Добруджа е откъсната от майка България и предадена на Румъния.
Реваншът е само след три години, по време на Първата световна война. В началото на септември 1916 г. бойците на Трета българска армия нахлуват в Добруджа и в течение само на два месеца разбиват румънската армия в сраженията при Тутракан, Добрич, Кочмар, Карапелит, Констанца, Тулча. Трета армия форсира Дунав при Свищов и Черна вода и превзема и Букурещ. Но войната е загубена и по Ньойския договор Южна Добруджа отново е в границите на Румъния. Започва тежък период за добруджанските българи. Отнети им са стотици хиляди декари имоти за настаняване на румънски колонисти - от кралството и власи от Македония. Ограничава се българското образование. Хиляди българи емигрират в България - оттогава са т. нар. добруджански квартали във Варна, София и други големи български градове.
Все пак благодарение на високата тогава раждаемост Добруджа запазва българския си характер и това дава основание на нашите правителства да поставят и добруджанския въпрос в листата с претенции в рамките на възприетата след 1919 г. политика на мирна ревизия на договорите. А тя започва през 1938 г. под натиска на Германия с Мюнхенското споразумение. То не само решава въпроса със Судетската област в Чехословакия, но и отваря пътя за интензивни преговори и по други несправедливо решени въпроси. В дипломатическата шетня се включват и СССР, и западните сили - Великобритания и Франция.
Цар Борис III и управляващият елит отлично усещат момента и поставят въпроса за Южна Добруджа на дипломатическата сцена в началото на Втората световна война. България все още не се е определила към един от двата воюващи лагера и затова е ухажвана усилено от тях. През лятото на 1940 г. Хитлер и Сталин упражняват мощен натиск върху Румъния да върне Трансилвания на Унгария, Бесарабия на СССР и Южна Добруджа на България. През август започват преговори между нашата страна и Румъния за безусловно връщане на Южна Добруджа. Това става с подписания на 7 септември 1940 г. в Крайова договор, който е признат не само от Германия и СССР, но и от Великобритания, САЩ и правителството на Петен във Франция.
А родните войски заеха Добруджа до 19 септември 1940 г., посрещнати с бурна радост от добруджанските българи.

Проф. д-р Божидар ДИМИТРОВ

[Ivan Peev]

Връщането на Южна Добруджа



Незабравими ще останат дните на заемането Южна Добруджа от армията. Дни на възторг и на радостни сълзи. Добереш се до Варна и сякаш се почувствуваш в друг свят. Съвършено друга атмосфера. Национално чувство пробудено. Грамадна разлика между София и Варна. Кръвта тук тече по-бързо. Погледи, които горят. Войските се изпращат все така, както някога, както по време на мобилизацията преди Балканската война. Така варненци изпратиха гвардията и Осми пехотен полк. Видях мнозина да плачат След толкова тегла за пръв път и сълзи на радост. Един ден още и румънските войски ще се изтеглят от първата зона. Треската на варненци ни заразява. Качваме се в една кола и поемаме пътя за Балчик На неколкостотин метра от граничната линия се е настанил на бивак Осми полк. Минаваме край него.

Ето ни на граничния пункт "Полковник Минков“. Здрави, спретнати, изгорели момчета. Да ти е драго да ги гледаш.

Искаме да продължиме. Подофицерът ни разрешава на своя глава. Стигаме румънския пост. Румънските граничари ни отдават чест. Грамадна разлика между нашите и техните Сравнение не може да става. Това не са войниии. Отнасят се към нас с някакво страхопочитание, ако и да сме цивилни. Вдигнали са телефона. Нямат Връзка. Не се решават да ни разрешат да продължиме.

Връщаме се. В бивака на полка са пристигнали кметовете на околните села. Преговорите с полковник Беджев за народна трапеза между войските и жителите на селата. Два дни продължават веселията. В първия с нашите, във втория със селяните от Чаушкъой, отвъд досегашната граница, селяните на което оше след изтеглянето на румънските войски се прехвърлят с добитъка, с жени и деца при нашите войски.

21 септември. Край границата, по шосето за Балчик, са се стекли селяни и селянки от околните села. Хиляден народ. Необикновена радост. Офицери и войници, украсени с пешкири и ризи, дарени от населението Маса цветя. Сигурно в околните села не е останало нито едно цвете. Всичко това е спонтанно, непринудено. Не можеш да задържиш хората по селата. На граничната линия арка има опъната трикольорна лента, която генерал Попов трябва да пререже и войските да потеглят към Балчик. Беджев е наредил никой да не минава пред патрулите. Прехвърлям колата далече зад румънския лост. Ще дочакам церемонията, ще изтърча напред към Балчик преди патрулите да са се развърнали. Искам да бъда там колкото е възможно по-рано. Искам да видя Балчик как се отзовава на свободата, преди още вашите войски да са там.

Пристигат военните аташета на Германия, Италия и Унгария. Населението им устройва луди овации. Речи, церемонии. Дочаквам да свършат и се хвърлям в колата.
Полковник Беджев ме беше предупредил; "Къде ще вървиш пред войските? Знаеш ли на какво ще попаднеш? Не може! Аз съм отговорен, ако стане нещо с вас! По дяволите всичко! Хвърчиме към Балчик Шофира брат ми, художникът. С нас са и фоторепортерът Иван Христов и Борис Киров от нашата редакция. Само след няколко минути и войските се изгубват от погледите ни. Всички сме във форма. Офицерска, само че без пагони. Първата арка. Tова е селото Текия. Всички са се стекли да посрещат освободителите. В село не е останало нито едно цвете. Предупреждаваме ги да пазят цветята за войските и продължаваме своя луд бяг към Балчик
...

Радостта на населението не се наемам да описвам. Плаках на няколко пъти. И много дни след това, винаги когато започвах да разправям за посрещането на нашите войски в Добруджа, винаги се разплаквах. Не бях и в състояние тогава да пиша. Пиша всичко това цял месец по-късно.
...

От собствениците на вилите в Балчике останал само художникът Константинеску със съпругата си. Тя е сестра на румънския посланик в Берлин. Разправя ми:
-Срамувам се от собствената си нация. Каква разлика между вас и нас. Влезнаха тук толкова много български войски. Вилите са празни. Не се намери нито един войник не да вземе нещо, а да откъсне поне едно цвете. Ние никога не бихме могли да се похвалиме с подобно държание. Никога не очаквах, че българите са такива.
-Да го напиша ли всичко това, госпожо?
-Напишете го.
-Няма да го направя. Напиша ли го, имате ли представа как ще ви посрешнат, когато се върнете 6 Букурещ?
-Да си призная ако не са моите близки там, след това, което видя тук, предпочитам да остана да живея В Балчик, стига да ни се позволи ог българските власти.
На 25 септември влизаме в Добрич. Тоя път военните са взели мерки да не ги изпреварваме. Все пак в последния момент генерал Попов ни дава разрешение да влезнеме преди него, преди войските.
Целият град се е струпал на главната улица, около арката, по продължението и. Ние сме първите. Дъжд от цветя. Спираме ги.
- Дръжте ги за войските! За генерала!

Не е останал човек вкъщи. Банда от крадци би могла да се вмъкне в града, да започне обир на всички къщи, от покрайнините до центъра, не би имало кой да ги види. Не се и опитвам да описвам настроението на народа, То не се поддава на описания. Не е радост, не е и тържество, а нещо по-друго: освобождение. Някакво особено състояние. Не мога да предам какво изживяха те, освободените Знам едно: чувствувах от всичко това да
лазят тръпки по цялото ми тяло. Десет, петнадесет пъти вадех кърпа, за да избърша сълзите си. Виждаш приятели да се срещат, да се прегръщат, целуват. Сложат глава един друг на рамената и плачат. Плачат от радост. Чувствуваш как някой до тебе е уловил ръката ти и я стиска. Не те и познава. Ей така, сякаш в това стискане на ръка ще намери отдушник иа всичко, което става в душата му. Трогателни моменти особено когато започва навлизането на войските. Кой би могъл да спази ред? Кой би могъл да сдържи тая многохилядна тълпа, която се притиска, която иска да помилва оръдията, която обкичва с цветя всеки войник, всяка пушка, всяка моторна кола.

Държат се речи. Не слушам ораторите Гледам ги. Това е по-интересно. Ръцете, които държат написаните листа, треперят като от тригодишна треска. От вълнение, от радост. Изкачват се на една маса под арката, пред генерал Попова. Крачолите на панталоните им като чели са трепетликови листа. Не ги държат краката от вълнение. Плачат всички. Никой не е в състояние да сдържи сълзите си. Радиопредавачът предава всичко. Най-после и той се поддава на общото вълнение: "Плачат всички, плаче генералът, плача и аз...Не мога!" Носят му вода, сменяват го.

Шествие по главната улица начело с генерала към площада, на който се е издигал паметникът, румънският паметник в памет на ''освобождението" на Добруджа. Дигнали са си го сами. На негово място е издигната естрада. Заемаме място около генерала. Започва минаването на войските. Нестихващо "ура". Безспирно „ура“, което излиза из дълбините на душата. Носи се като вълна. Народ се тълпи от всички страни и всеки гледа да помилва с ръка войник, оръдие, каквото и да е. Сякаш не вярва на очите си, сякаш иска посредством осезанието да се увери, че това не е някакъв сън, някаква измама на зрението, а истина, действителност.

Плачат и чужденците. Плачат англичани, американци немци, Целият чужд печат е представен тук.
- Как е могла да се търпи такава неправда? Как е могло всичко това!
- възмущават се англичани.
Баблен, кореспондентът на "Хавас", ми шепне:
- Трябва да го призная, никога не съм виждал нещо подобно, никога не съм
предполагал, че мога да видя.
Обяд. През всичкото време младежта на Добрич шествува пред ресторанта, в който обядваме. Но това не са софийските шествия. Не се нагьрбвам да описвам и тях. Измъкват генерала, измъкват Дора Габе, Багряна Пенакова и ги понасят на ръце. Луда радост.
Не съм в състояние да издържа повече Не съм от камък, а от нерви. Те не издържат. Пет дни не знам какво е сън. От вълнение. Една кола тръгва за Варна. Измъквам се незабелязано, хвърлям се в колата и се понасям към Варна и от там за София. Отказвам се от Силистра, от всичко онова, което има още да се изживее. Не съм в състояние да го понеса Има скърби, които не се понасят, но има и радостни вълнения, които не се издържат.
...

В Народното събрание речи от председателя Логофетов, реч от министьр-председателя Филов. Всичко това може да се намери във всеки вестник от тоя ден. Спогодбата от Крайова бива одобрена без разисквания. Заседанието се вдига. Депутатите гръмват "Шуми Марица". Пеят всички в хор. Пеят с тях журналистите, публиката от ложите. Свършват химна и започват "Боже, Царя ни пази“.

За момент е забравено всичко, мъката за ония наши българи от Северна Добруджа, които ще трябва да напуснат огнища от векове, недоволството.
Ден на истинска радост, на всенародно тържество, непомрачено от нищо. За миг, за ден, всичко онова, което е в състояние да помрачи общата радост, е заключено някъде в душата. Утре може би ще отключат това кътче, за да дадат простор и на онова, което става там, но на тоя ден всички изживяват с несмущавана радост голямото събитие.

Въпросът за изселванието се поставя на втория ден. Говори по него Никола Мушанов. Сесията се закрива. Държат тя да остане историческа и поне веднъж в дневниците на Народното събрание, поне в една от неговите сесии, още от учредителното събрание в Търново, да няма критики, огорчения, нападки. Закрива я министър-председателят Филов с къса реч:

"Макар тази сесия да беше много къса, тя ще остане историческа поради значението на въпросите, които се разгледаха в нея. Считам се особено задължен да ви благодаря за начина, по който вие изказахте обединението и сплотеността на народното представителство, когато имаше да се разрешава един въпрос от такова голямо национално значение.

Нека се надяваме че това единение и тая сплотеност ще продължават да съществуват и занапред между нас, за да може правителството, с подкрепата на народното представителство, да се справи с големите още задачи, които му предстоят."

Септември, 1940 г.

Откъсът е от книгата "Стефан Танев. Дневник" . Снимките са от сайта "Добруджанският въпрос".



ДОБРУДЖАНСКИЯТ ВЪПРОС =>
http://www.kroraina.com/bugarash/bugarash/dobrudja/dobrudja.html

[Ivan Peev]

КРАЙОВСКИ ДОГОВОР
ОТ 7 СЕПТЕМВРИ 1940 г.

Негово Величество царят на българите, от една страна, и Негово Величество кралят на Румъния, от друга страна,

въодушевени от желанието да уредят в дух на взаимно раз­бирателство всичките въпроси, засягащи отношенията между двете държави, и да създадат положителни основи за приятелско сът­рудничество между своите народи, допринасяйки но този начин за затвърдяването на мира в Югоизточна Европа, решиха да сключат за тази цел един договор и назначиха за свои пълномощници именно:

Негово Величество царят на българите:

господин Светослав Поменов, пълномощен министър.

господин Теохар Папазов, нарочен съдия при Постоянния съд за международно правосъдие;

Негово Величество кралят на Румъния:

господин Александър Крециану, пълномощен министър,

господин Хенри Жорж Мейтани, юридически съветник при румънското кралско Министерство на външните работи,

които като размениха пълномощията си. намерени в добра и надлежна форма, се споразумяха върху следните разпорежда­ния:

Чл.1. В сектора, включен между Дунав и Черно море, грани­цата между България и Румъния ще бъде занапред установена така, че да следва трасето, посочено в приложения тук протокол към настоящия член (Приложение А). Този протокол съставя нераздел­на част от настоящия договор.

Начините за прилагането на настоящия член са предмет на една специална спогодба между високодоговарящите страни (При­ложение Б).

Чл.2. Въз основа на настоящия договор високодоговарящите страни заявяват тържествено, че установената между тях граница е окончателна и вечна.

Всяка от договарящите страни се задължава следователно да не предявява никога претенции от териториално естество срещу другата високодоговаряща страна.

Чл.З. Високодоговарящите страни са съгласни да пристъпят в тримесечен срок от размяната на ратификационните документи на настоящия договор към задължителна размяна между румънс­ките поданици от български народностен произход от Тулчанския и Кюстендженския окръг (за последния окръг в неговите предели от 14 юни 1925 г.) и румънските поданици от румънски народнос­тен произход на Дуросторския (Силистренския — бел.съст.) и Калиакренския (Добричкия — бел.сьст.) окръг.

Колкото се отнася до румънските поданици от български народностен произход от другите области на Румъния и Бълга­рия, преселването в страната на народностното им родство става факултативно (незадължително — бел.съст.) в едногодишен срок, смятан от размяната на ратификационните документи на

настоящия договор.

Приема се обаче, че румънското правителство ще може да

разпореди задължително изселване за България на един брой румънски поданици от български народностен произход, равен на броя на българските поданици от румънски народностен произход, които ще са упражнили правото си на изселване съобразно с предхождащата алинея — като българското правителство се за­дължава да приеме върху територията си казаните румънски по­даници от български народностен произход.

Българското правителство ще може от своя страна да разпо­реди задължително изселване за Румъния на един брой български поданици от румънски народностен произход, равен на броя на румънските поданици от български народностен произход, които ще са упражнили правото си на изселване съобразно с алинея втора на настоящия член, като румънското правителство се задължава да ги приеме върху своята територия.

Техническите въпроси, които се отнасят до прехвърлянето на населения, са предмет на една специална спогодба между високо­договарящите страни (Приложение В).

Чл.4. Въпросите от финансово естество» които произтичат от настоящия договор, са предмет на една специална спогодба между високодоговарящите страни (Приложение Г).

Чл.5. Селските имоти -— покрити и непокрити, намиращи се в Дуросторския и Калиакренския окръг (в техните предели от 14 юни 1925 г;), придобити съгласно румънските закони и принадле­жащи на всички румъни, които не се засягат от прехвърлянето на населенията, ще могат да бъдат доброволно и свободно ликвиди­рани от собствениците им без пречка, която произтича от българ­ските законодателни или административни разпоредби, о срок от 18 месеца, смятан от размяната на ратификационните документи на настоящия договор.

След този срок българските власти ще могат да отчуждават тези имоти срещу справедливо и предварително обезщетение, ус­тановено според изчисленията, направени от смесената комисия за размяната на населения.

Чл.6. Създава се една смесена комисия от трима членове румъни и трима членове българи, до която ще се отнасят всички въпроси, свързани с прилагането на настоящия договор, за чието разрешение не е била предвидена специална процедура.

Тая комисия ще има седалище в Гюргево и ще се събере в тридневен срок след размяната на ратификационните документи на настоящия договор.

Ако смесената комисия не намери разрешение на един въпрос в десетдневен срок, смятан от момента, в който е била сезирана от него, казаният въпрос ще бъде отнесен по искане на една от делегациите в смесената комисия до двете правителства, за да бъде разрешен по дипломатически път.

Ако в един нов срок от два месеца, смятан от момента, в който едно от двете правителства ще бъде сезиране от своята делегация в смесената комисия, преговорите по дипломатически път не завършат със съгласие, спорът ще бъде отнесен на арбитраж. Всяка една от високодоговарящите страни ще посочи един арбитър. Двамата арбитри ще се споразумеят за посочване на един свръхарбитьр.

В случай на несъгласие изборът на свръхарбитъра ше бъде предоставен на една трета сила, посочена по взаимно съгласие от двете високодоговарящи страни.

Чл. 7. Настоящият договор ще бъде ратифициран. Размяната на ратификационните документи ще стане в Букурещ най-късно до 15 септември 1940 г.

Съставен в Крайова на 7 септември 1940 г. в два екземпляра.


Подписали:

За България:  С.Поменов Т.Папазов

За Румъния:  Ал.Крециану  Х.Ж.Мейтани
 

Приложение А

Протокол към чл.1 от договора, подписан на 7 септември

1940 г. в Крайова

1. Новата граница ще тръгва от Дунава непосредствено под Силистра, за да стигне до Черно море на около 8 км южно от Мангалия.

Между тези две крайни точки границата ще следва една уговорена линия, оставяйки (по карта 1:200 000):

от една страна, па България селата: Калипстрово, Караор-мап (дн.Срацимнр), Кранове, Кадъкьой (дн.Ведрина). Терс Конду (дн.Северняк), Кечи дереси (дн.Поручик Кърджиево), Дели Юсуф куюси (дн.Лозница), Хасанча (дн.Асеповец), Дурасии (дн.Дрян). Енндже Хайдар (дн.Краище), Хнсарлък (дн.Заграде), Чифут куюси (дн.Иовково), Мурфатча (дн.Предел), Хюсеинч кьой (дн.Вичово) и Аканджий (дн.Здравец);

от друга страна, на Румъния селата: Алмали, Есекьой, Кар-ван М ик, Карван Маре, ВеликьоЙ. Калайджи, Реджебкуюси, Теке •Дереси, Добромир, Хисарлък (Четатея), Хайран кьой, Докузагач. Дере кьой. Дули кьой. Валали, Коди кьой и Иланлик.

[Dochev_Dobrich]

Честит празник на всички добричлии и от мен!   

[g.s.m.]

ЩИ РУМУНЕЩИ???

[vladimir vasilev]

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК ДОБРИЧЛИИ!!!

[Popeye]

Честит и от мен деца на чернозема   

[vladimir vasilev]

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!!!

Добрич празнува 68 години свобода. На този ден българска войска влиза в  Добрич и по силата на Крайовската споготба  донася освобожденито на добруджанци.
Събития, свързани със възвръщането на Южна Добруджа  към България от 1940 гоина ще започнат в 9.00 часа на мемориалния комплекс Военно гробище с панихида, военен ритуал и общоградско поклонение в памет на загиналите за свободата на Южна Добруджа.
С решение №547 от 25 август 2008 година Министерски съвет обяви еднократно 25 септември 2008 година за официален празник на работещите на територията на Община Добрич. Решението е обнародвано в брой 77 на Държавен вестник. Документът е подписан от Министър- председателя на Република България Сергей Станишев и Главния секретар на Министерски съвет Веселин Даков.
От 9.00 до 10.00 часа ще бъдат поднесени цветя и венци на паметниците на Хан Аспарух, Добротица, Васил Левски, Стефан Караджа, Христо Ботев, Захари Стоянов, барелефа на цар Борис ІІІ, паметните плочи на ген. Иван Колев, ген. Тодор Кантарджиев, Христо Стефанов, полк. Дрангов, кап. Димитър Списаревски и на загиналите добруджанци за свободата на родния край.
В 10.30 пред хотелски комплекс “България” ще започне детско шоу с участието на деца от детските градини. В същия час в зала “Добрич” ще се проведе тържествено заседание на Общински съвет и връчване на званието “Почетен гражданин на Добрич”. Тази година с почетното отличие ще бъде удостоен проф. Христо Контев.
Проф. Христо Контев да получи званието “Почетен гражданин на Добрич”, единодушно  решиха съветниците от ОбС. Предложението  беше и приетото със пълно мнозинство от 12 гласа предложение на комисията оглавявана от председателя на Об съвет Румен Иванов.Проф.Контев бе номиниран за неговия изключителен принос за развитие на селскостопанската наука и практика и растителна та защита.Званието ще му бъде връчено от кмета на Добрич. Проф. Контев бе награден като глас на предаването "Класове" през 2002 година.
Гости на Добрич за празника на града ще бъдат дипломати, почетни консули, представители на побратимените градове, кметове на български общини. В празничните прояви, посветени на 68–та годишнина от възвръщането на Южна Добруджа към България ще се включат военното аташе при посолството на Турция в България полковник Хюсню Исмаил Темел и генералният консул на Руската Федерация във Варна Анатолий Шелкунов. Очаквани гости на 25 септември са делегации от побратимените общини от Унгария, Македония и Швейцария. Унгарската делегация от град Залаегерсег е ръководена от Ласло Шумеги, общински съветник и председател на Комисията по социални дейности и здравеопазване. Добрич ще бъде поздравен и от своите приятели от Швейцария проф. Нуот Ганцони, президент на дружеството „Шафхаузен-Добрич” и Мариан Пем, член на Управителния съвет и активен участник в българо –швейцарското партньорство
В 11.30 часа в Художествената Галерия ще бъде открита юбилейна изложба на академик Светлин Русев. Тържествената програма продължава в 12.15 часа с празнично хоро на площад “Свобода”. Фолклорни състави и формации от Добрич ще завият добруджанско хоро, на което ще се хванат близо 1000 души. Мажоретките, участници в Шестия международен фестивал на мажоретния танц “Златен помпон” ще демонстрират своите умения в дефиле от “Стара къща” до площад “Свобода” в 14.00 часа. В празничния ден всички гости и граждани ще бъдат поздравени с фолклорния концерт “Добруджа пее и танцува’” на младежката площадка в градски парк “Свети Георги”. Кулминацията на тържествата е от 18.00 часа на площад “Свобода” с концерта “Здравей Добрич” с участници Професионален фолклорен ансамбъл “Добруджа” със солист Калинка Вълчева, Нелина, квартет “Гласове”.
Над 100 изпълнители, сред които Български камерен оркестър - Добрич, Духовия оркестър, звездите Теодор Койчинов от “Мюзик Айдъл” и Марин Йончев от “Стар Академи”, оперната певица Елена Павлова ще представят грандиозния спектакъл “Бохемска рапсодия” на Куин. На сцената ще прозвучат най–големите хитове на култовата група. За добричлии и гостите на града ще пеят Йорданка Христова, Deep Zone Project с Йоанна, група “Distinct 5” от Нигерия, както и изпълнителите от Добрич - зонална танцова организация "Алексия" и арт център "Палитра”. Програмата ще завърши с празнични илюминаци.
Вечер на родината, организира на 25 септември Сдружение “Изграждане в Добрич на паметник на ген. Иван Колев и загиналите 1916 г.”. В срещата ще участва Дянко Марков-главен редактор на в.”Истина”. Темите, които ще се засегнат са : Безмислието и безсилието на жестокостта, Мирното възвръщане на Южна Добруджа към България и 100 години от обявяване на независимостта. Съорганизатори на патриотичната вечер са още община Добрич, Съюз ”Истина”, бивши офицери. Срещата ще се проведе в Дом-паметник “Йордан Йовков” от 17 часа.Средства за построяване на паметник на ген.Колев продължават да се събират. Председател на инициативният комитет е проф. Георги Марков.
Добричката общност в българската столица също ще празнува 25 септември. Студентите и работещите в София организират "Dobrich Night" в Деня на града. Тихомир Маринов и Георги Кръстев са инициатори на събирането, с което ще пренесат празника на 500 км от родното място. “Гарантираме страхотен купон и среща с много приятели”, отбелязват двамата. За събитието е избран    Хепи Street Bar HAPPIER, Студентски град. Началото е в 21.00 часа.

www.dobrudja-news.net

[TaffCho`]

Честит ни празник и от мен!

[South^Front-d4]

Честит ни празник и от мен!

[Чичо Тошко]

Dobrich night в София     

"Dobrich night"  организира в столицата тази вечер добричката общност в София. Поводът е Денят на Добрич-25 септември. Организатори са нашите съграждани Тихомир Маринов и Георги Кръстев, които учат в столицата. "Това е първият 25 септември в който не съм в Добрич и затова решихме да пренесем празника и тук. Аз съм горд, че съм добричлия. Добруджанци също трябва да се гордеят с родното си  място", сподели в ефира на радио "Добруджа" Тихомир Маринов. За празника са поканени  известни в публичното пространство  наши съграждани. Тихомир Маринов разкри само името на Александър Байчев от Групата. Началото на събитието ще се постави в 21 часа в Street Bar HAPPIER в Студентски град.

радио "Добруджа"

Мале, много се изложих на интервюто

[vladimir vasilev]

Dobrich night в София     

"Dobrich night"  организира в столицата тази вечер добричката общност в София. Поводът е Денят на Добрич-25 септември. Организатори са нашите съграждани Тихомир Маринов и Георги Кръстев, които учат в столицата. "Това е първият 25 септември в който не съм в Добрич и затова решихме да пренесем празника и тук. Аз съм горд, че съм добричлия. Добруджанци също трябва да се гордеят с родното си  място", сподели в ефира на радио "Добруджа" Тихомир Маринов. За празника са поканени  известни в публичното пространство  наши съграждани. Тихомир Маринов разкри само името на Александър Байчев от Групата. Началото на събитието ще се постави в 21 часа в Street Bar HAPPIER в Студентски град.

радио "Добруджа"

Мале, много се изложих на интервюто

Изобщо да не ти дреме! Довечера да не се изложиш само!!!